Фев
13
Ок, знаем, България никак не е за подценяваме в кулинарната сфера. Определено на табелата, при влизане във всяко едно туристическо наше село, трябва да пише „До тук, ако пазите талия“ и да се знае, че наистина туристите са "до тук", ако продължат. Но пък не е ли именно това, което ги изкушава и ги кара да се върнат, защото природата ни е дарила с богата култура под това небе?
Но знаете и още нещо, което не е тайна... обожаваме освен българската, но и италианската кухня, която в нашия случай ни вдъхновява, кара ни да се пренесем на тяхна земя, „Под небето на Тоскана“ или от Рим до Сицилия...
И като става дума за Сицилия... тъй като на наша територия е доста студено в момента, ще ви „отведем“ някъде в Южна Италия или по-точно в Рандацо, град на остров Сицилия.
Рандацо, Сицилия
Рандацо е живописно, средновековно градче, което се намира в подножието на вулкана Етна и където легендата разказва, че е настъпил божествения култ на сорбето-гранита – първия сладолед, който сицилианците вярват, че е техен. Тогавашните жители, смесвали плодов сок със сняг от Етна.
С течение на времето, те „усъвършенствали“ това свое творение, което е гъста смес от захар и вода, смесена с локално отглеждани фъстъци, печени бадеми и най-добрите сезонни плодове – мандарини, портокали, смокини, черници.
Туристите го ядат, като „сандвич“ - сервира се в т.нар. brioscia con tuppo или кроасан във формата на топка.
Местните си имат свой ритуал за консумирането му – използват „brioscia“, като лъжица и определено не го приемат просто, като десерт.
Но си има и своя недостатък – след като опитате от това божествено нещо, всички други видове сладолед ще ви се сторят много по-нисши.


Провинция Казерта
Оставаме в района на Южна Италия и отиваме към провинция Казерта, където се прави най-вкусната моцарела, която някога сте яли... съвсем не, както тази от магазина. Това е домът на най-добрата моцарела в Италия, следователно в света – по-плътна, снежно бяла, направена с биволско мляко, италианска технология. Монасите започнали да я произвеждат още през 12 век и така от поколение на поколение.
Ако решите да си закупите или поне да опитате от някоя местна мандра, по-добре отидете много рано сутринта, защото до 10ч вече нищо няма да е останало. Заслужава си и да проследите процеса по направата на моцарела, това няма да го видите никъде другаде по света.


Норча, Умбрия
Норча, област Умрия, Централна Италия, леко подценявано място... но не и от нас. Когато дойдете тук, ще разберете, че това е мястото на колбасите.
Нека да предупредим обаче, че мястото, колкото и красиво наоколо, може да се превърне и най-големия кошмар за вегетарианците.
Всички видове колбаси, изкарани извън магазините, в средата на средновековните площади. За нас сякаш изложение на най-вкусните, истински колбаси в света, за местните... ежедневие.
Силните аромати изпълват ноздрите – аромат на люта чушка, наденички, шунка, колбаси с ценен черен трюфел.
Направата на тези продукти, са довели до изникването на т.нар. италианска традиция – "norcineria" или втвърдяване на месото.
Пристрастяването към колбасите е реална опасност.
И тук, в България си имаме реални традиции, като да си сушим луканка на терасата, например :)

Милано
Панетоне – сладкия италиански хляб, който произхожда от Милано.
Легендата разказва, че един ден, разсеяно момче на име Тони от местната пекарна, изтървало яйцата, захарта и стафидите в тесто за хляб и направил торта, на която след това, дали името Пан де Тони.
Днес, Панетони е един от символите на Милано.
В продължение на векове в миналото, е бил като традиция на коледната трапеза на италианците. Изключително почитан десерт, с който изключително много се гордяли.
В днешни дни, вече целогодишно е предпочитан от местни, туристи и от прочути сладкари, които го преоткриват с нови варианти на оригиналната рецепта.
Кедрови ядки, орехи, сушени плодове, тропически плодове, различни видове сезонни плодове са само малка част от различните вариации на добавените съставки.
За някои по-нетрадиционалисти има варианти на панетоне с маслини, трюфели, пепероне, патладжан, каперси, гъши дроб.

Най-вкусният аромат идва от Borgo di Carpiano
Някъде в Централна Италия, в региона Умбрия надушваме отново вкусната храна и аромати, на които не можем да устоим.
Borgo di Carpiano – това бивше, призрачно село ни отвежда в комлекс, който е „обвит“ в гъста и зелена гора, дотолкова, че няма нищо друго за правене, освен да хапнеш и пийнеш добре и после отново.
Храната тук е по-добра, отколкото в много „Мишлен“ ресторанти. Гостите, направо преминават от едно ядене на следващо.
Закуската включва плата от истинска шунка и различни видове сирена, 7 различни видове мед, домашно приготвено смути, брускети и пай от конфитюр.
За обяд и вечеря има мулти-степенно меню, включващо дегустация на пържени манатарки в галета, патица карпачо, усукана, домашна паста с песто и мента.
За гостите се поднася също и Margherita di Burrata – смес от моцарела и сметана, гарнирани с пресни домати и босилек в коктейлна чаша, което във вида си, е като италианското знаме.
Десерт частта идва три пъти на ден. Страхотно, нали?
На гостите се сервират коктейли, аперитив, вина, преди и след всяко хранене.
Определено там, не е мястото за вашата диета. :)






Оргозоло, Сардиния
Далеч от луксозните плажове на Сардиния и блестящото море, е див планински район, който в миналото е бил свърталище за разбойници, а днес дом за овчари.
Посетителите са рядкост тук.
Не и през зимата, когато в периода септември – декември има т.нар. „отворени врати“ или по скоро „отворени дворове“ - Cortes Apertas.
Тук, между хълмове, планини и долини, всеки уикенд през този период, занаятчиите отварят частните си дворове, за да отпразнуват своята работа, показвайки най-доброто от храната, виното и изкуството си. Тогава може да се видят конюшните, дворове и механи, отворени за посетителите, предлагащи отлично вино, шунка, сирена и някои други деликатеси.
Медът е начин на живот тук.
Есента е периода на гроздовата реколта, така че любителите на виното, имат възможност да открият силната страна на Cannonau червено вино, обикновено съчетано с вкусна храна, като месце от диво прасенце.
.jpg)
.jpg)
Модика, Сицилия
Дойде времето за „десерта“ на днешната ни статия, а именно Модика – град в южна Италия, известен като малката Швейцария.
Сигурни сме, че веднага сте сте досетили защо така е наречена.
Една дума: Шоколад.
Тук не е мястото на заснежените планини, тъй като е твърде топло почти през цялата година.
Шоколадът тук е семейна страст, връщайки ни назад във времето.
За направата му, се използва старата техника от тяхното време: на ръка, при ниска температура. Липсата на промишлени процеси, техника използвана още от ацтеките, го прави уникален.
Шоколадът съдържа твърди бучки захар. Понякога той е солен, с твърда повърхност и брашнена консистенция.
Традиционните добавъчни вкусове са ванилия и канела, но в днешно време, ще намерите всички видове аромати, включително люта чушка и морска сол.
Истински рай за истински шокохолици. :)


